Врагът от телевизионния екран

Всъщност това е една весела история. Представете си как в средата на 80-те години едно семейство от Хесен стои на граничния пункт пред ГДР и настоява да влезе в страната. „Безработни ли сте?”, пита ги граничарят. „Не, ние просто искаме да живеем в ГДР и да отворим малка кръчма”, гласи отговорът. Улрих Шварц и днес се развеселява като си спомни за тази история. Някогашният кореспондент на списание „Шпигел” е написал навремето статия за семейството от провинция Хесен. Малко след публикуването й е бил призован да се яви във външното министерство на бившата ГДР.

Улрих Шварц е можел да закачи табелата на "Шпигел" само в коридора на редакцията

„Тогава ми казаха, че съм нямал право да пътувам до мястото на събитието. Аз им отговорих, че могат официално да ме предупредят и че в „Шпигел” ще пишем как наш кореспондент е получил предупреждение, тъй като е написал нещо положително за ГДР.”

„Шпигел” и ГДР никога не са се разбирали добре. Политическото списание не е излизало на Изток, а през 1976 и 1985 година ГЕСП налага затварянето на редакцията в източен Берлин поради публикуването на критичен материал, написан от членове на опозицията.

Работа във вражеската страна

„При всяко мое преминаване от западен в източен Берлин се чувствах сякаш стъпвам на вражеска територия. В ГДР подслушваха и жилището, и работното ми място. Те записваха дори разговорите, които водех с гостите си във всекидневната. ЩАЗИ искаше да държи изкъсо западногерманските журналисти по същия начин, по който контролираше собствените си медии.”

Йохен Щаад е изследвал медийната политика на ЩАЗИ

Първите акредитации за западногерманските журналисти ГДР издава през 1973-та година. Журналистите е трябвало да информират за пътуването 24 часа преди влизането си в ГДР и да докладват на външното министерство за всеки свой материал. За всички западногермански кореспонденти са били водени тайни досиета, всеки един от тях е бил подслушван. „Всичките ни официални партньори бяха или членове на партията или тайни агенти. Зад всеки акредитиран журналист се криеха между 15 и 20 агенти”, казва Йохен Щаад от изследователския съюз „Държавата ГЕСП” от Свободния университет в Берлин. За най-опасни са били считани сътрудниците на телевизията и радиостанциите. О1973-та година гледането на западногерманска телевизия на обществени места е било забранено, но в домовете си хората са гледали програмата. Врагът от телевизионния екран е показвал всичко това, което ГДР е искала да прикрие, като напр. замърсяването на околната среда в източна Германия или пък упадакът на градовете.

Потсдам през 1987 година