Най-хубавото лице на социализма

„С моите приятелки от детската градина ходехме всеки ден до ледената пързалка и още тогава усетих, че това е моето признание – да се пързалям, да скачам на леда, а хората да ме гледат. Точна с това искам да се занимавам, а и го правя добре, сигурна съм”, това пише Катарина Вит в автобиографичната си книга „Годините между задължението и свободната воля”, публикувана през 1994-та година.

Да се пързаля и да впечатлява публиката – това тя го умее изключително добре. През 2008-ма година състезателката по фигурно пързаляне окончателно се оттегля от ледената пързалка, от мястото, което означава всичко за нея. Така тя слога край на една блестяща, но и оспорвана кариера, започнала през 1970- година в спортния клуб Карл-Маркс-Щат.

С танцова стъпка към успеха

Принцесата на фигурното пързаляне с треньорката си Юта Милер

През 1976 година, малко след като Юта Мюлер става треньор на Катарина, младата състезателка печели златен медал на Младежката Спартакиада. Малката Кати се превръща в източногерманската спортистка-образец: тя е член на младежката социалистическа организация „Свободна германска младеж”, семейството й е примерно, посещава специални училищни часове и тренира ли, тренира…

Нейните талант и излъчване, комбинирани с упоритост и амбиции, я изпращат бързо на стълбицата на победителите. В началото печели национални първенства (от 1981 до 1988 тя е майстор на спорта в ГДР), а малко по-късно грабва златните медали и в международни състезания: 6 поредни години става европейска шампионка, през 1984 печели злато на Олимпиадата в Сараево и през същата година става за първи път световен шампион по фигурно пързаляне при жените.

Катарина Вит на Олимпийските игри през 1988-ма

Социализъм и капитализъм

През 1988 на Олимпийскити игри в Калгари „хубавата дъщеря на Маркс” се превръща в общогермански спортен идол, обект на възхищение както на изток, така и на запад. В съзнанието на много германски привърженици на спорта Берлинската стена пада още тогава. Реалните граници между двете системи обаче продължават да съществуват. Битката за златния медал с американката Деби Томас Катарина Вит коментира така: „Това беше надпревара от класа. Не само за нас, но и за американците… Това беше битката на различните системи.”

Разходки из капиталистическите страни отдавна са станали част от програмата на фигуристката, както и правото да пътува свободно в чужбина. След връхната точка в кариерата си в Калгари през 1988 година Катарина Вит се оттегля от спорта и поставя началото на една нова кариера в шоубизнеса. От ноември 1988 до март 1989 тя е истинска звезда на американското шоу на лед „Holiday on Ice” – по времето на ГДР това е една истинска сензация.

Първо обичана, а после мразена

Преди това обаче ГДР дълго се радва на спортната й слава. И не само на това: Катарина Вит носи вкъщи с чуждестранна валута. 80% от приходите, спечелени от шоуто, отиват в държавната хазна ГДР. От друга страна обаче като любимка на партийците Катарина се радва и на някои привилегии – автомобил или пък миялна машина – неща, за които след мирната революция тя бива упреквана от своите съграждани.

Някогашната световна шампионка. Снимка от 2006-та година

Следващите години не са от най-хубавите в живота й – наричана от медиите „най-хубавото лице на социализма”, настроенията към нея бързо се променят. Вестник „Билд” помества на първа страница нейна снимка с надпис „Храненичката на ГЕСП”. През 1992 година пресата упреква фигуристката, че е била агент на ЩАЗИ. Тя успява да наложи по съдебен ред ембарго върху това твърдение. Давид Гил, говорител на отговорната за досиетата служба в Берлин, обясява, че няма никаква причина за ровенето в миналото на професионалната спортистка и за търсенето на каквито и да било ЩАЗИ-връзки.

Облагодетелствана и шпионирана

Десет години по-късно Кати отново попада в центъра на обществените дискусии след като оттегля първоначално подадената от нея жалба в Берлинския административен съд по повод публикуването на нейното досие. /Мариане Биртлер, упълномощена по въпросите за досиетата на агентите на тайната служба, публикува през февруари 2002 следното изказване: „Берлинският административен съд реши, че службата за архивите на ЩАЗИ няма право да отваря досието на Катарина Вит. Мариане Битлер защитава тезата, че според тези документи г-жа Вит е била поощрявана от тайната служба.”/

Допирът на Катарина Вит до тайната служба има и друга страна: от 1973 година някогашната „облагодетелствана” източногерманска спортистка е била постоянно следена. Досието й, носещо името операция „Флоп”, е доста обширно. 181 страници от него стават достъпни за обществото. Съдържанието му – истински шок за Катарина. В нейната биография четем: „По-добре да не бях научавала някои неща. Не съм била шпион, нито боец от съпротивата. Не съм била жертва, а просто обект.”