Къде са „процъфтяващите региони”?

„Процъфтяващи региони” беше обещал бившият федерален канцлер Хелмут Кол в зората на обединението на Германия. Понастоящем на Изток могат да се намерят много такива региони – Берлин и околията му, Дрезден, Лайпциг, Ерфурт. В други краища на бившата социалистическа република се виждат изоставени порутени сгради, обрасли в бурени. 1,3 милиона жилища в Източна Германия не се обитават. До 2010 година се предвижда събарянето на 350.000 жилища. Проектът се нарича „Програма за градско преустройство Изток”. Намаляването на жилищния фонд като шанс за възход на регионите. „Има само относителни губещи и относителни печеливши”, казва Филип Освалт, куратор на международния проект „Shrinking Cities“. Архитекти, етнолози, географи и творци наблюдават в рамките на проекта свиването на градовете по света.

В квартала Щралзундер събарят панелни блокове

Светлите и тъмните страни

Проблемът със свиването на градовете може да се представи най-нагледно с демографското развитие на бившите източногермански провинции. Според официални данни до 2050 година населението там може да намалее наполовина. Саксония-Анхалт, Кемниц и Тюрингия са най-тежко засегнати от проблема. Причината за спада в броя на населението са западането на индустрията, свързано с периферното местоположение на регионите, смятат учените от Берлинския институт за демография. Бъдещето е неясно далеч от разрастващите се централно европейски региони, далеч от големите градове. Най-вече средно големите бивши индустриални центрове са конфронтирани с процесите на свиване. Като Айзенхютенщад. От 1990 година насам населението му намалява от 50.000 на 33.000 жители. Списъкът с подобни примери е дълъг. Според Берлинския демографски институт някои села и по-малки градове няма да успеят да оцелеят в дългосрочен план. Разходите за поддържане на инфраструктурата са много високи, ако в регионите остане много малка част от населението.

Ниска раждаемост и миграция

Над един милион души напускат източногерманските провинции след демократичните промени. Отправят се на Запад в търсене на работа. Населението на Саксония намалява годишно с 20.000 души – с други думи провинцията губи по един малък град годишно. Според изследването „Остмобил” на Центъра за социологически изследвания в Хале предимно емигрират мобилни, добре образовани хора, в това число много млади жени. В Източна Германия понастоящем двойно повече жени успяват да завършат средното си образование. Те намират добре платени работни места, но все по-малко партньори с образователно ниво, отговарящо на тяхното. Ето защо на Изток на 100 мъже се падат едва 80 жени. До 2030 година броят на потенциалните майки ще намалее дори наполовина.

А къде са хората? Населението на град Шведт се е стопило наполовина

А с това се изостря демографската криза в региона. Затварят се училища и магазини, изоставените къщи и жилища западат. Пропастта между развиващите се области и запустяващите региони става все по-голяма и ще продължи да се увеличава, прогнозира Берлинският институт за демография.

Надеждата не угасва

Въпреки мрачните прогнози хората на Изток не искат да гледат песимистично на бъдещето си. В крайна сметка редица региони успяват да привлекат производствени браншове с бъдеще, произвеждащи, например, технологии в областта на енергетиката и опазването на околната следа. Според Филип Освалт от проекта „Shrinking Cities” свиването на източногерманските региони не е свързано само с недостатъци. По този начин Германия може да събере опит, защото в Западна Германия населението също намалява. Какво може да очакват в бъдеще западногермански региони като северен Хесен или Северна Бавария може да се види нагледно в източната част на страната. Това е шанс още от сега да се търсят подходящи отговори на проблема.