Лявата партия на Германия в търсене на идентичност

Декември 1989 година. Само месец след отварянето на германско-германската граница. Берлинската стена е паднала. А с нея и цяла една политическа система. Народната камара на ГДР премахва вписаните в Конституцията привилегии на Германската единна социалистическа партия ГЕСП. Партийните другари се съвещават на извънредно партийно събрание как да изглежда бъдещето на партията.

Съществуват два варианта – разпадането на партията или пълното й реформиране. Бившата държавна партия избира втория вариант, променя програмата и името си - от ГЕСП в ГЕСП-ПДС, Партията на демократичния социализъм. Малко обаче са онези, които вярват в бъдещия успех на партията. От 4.000 сътрудници остават само 200.

Времената на ГЕСП вече отминаха

Регионална източногерманска политическа сила?

Почти 20 години по-късно бившата ГЕСП, която междувременно е преименувана на Лявата партия, е четвърта политическа сила в Германия след социалдемократите, християндемократите и либералите. На Изток тя е почти наравно с ХДС, а в някои регионални парламенти е дори пред ГСДП. Успешно развитие, смята политологът Тим Шпиер от университета Гьотинген. „От нищото, от политическия аутсайдер се създаде партия, която на парламентарните избори успява да спечели почти десет процента от гласовете на избирателите”, казва Шпиер. „Това е наистина невероятно.”

Много наблюдатели смятат тогавашната ГЕСП-ПДС, която от 4 февруари 1990 година се нарича само ПДС, за временен феномен. През 1990 година над 11 процента от избирателите на Изток гласуват за Партията на демократичния социализъм. Резултатът в цяла Германия обаче е отрезвяващ. Бившата социалистическа партия на ГДР успява да спечели едва 2,4 процента. Експерти смятат, че след като икономическите и социални условия на живот в двете части на Германия се изравнят, значението на регионална източногерманска партия като ПДС ще намалее.

Грегор Гизи - до 1993 партиен шеф на ГЕСП-ПДС

„Развитието в бърз каданс”

Възходът на ПДС е постоянен и неудържим. На изборите за регионален парламент в провинция Тюрингия през 1990 година партията получава 9,7 процента от гласовете на избирателите. Четири години по-късно – 16,6 процента. През 1999 година ПДС достига 21,3, а през 2004 година – 26,2 процента. Прекалено много за регионална партия или за партия, за която се гласува само от протест към останалите политически сили в страната. Постепенно ПДС започва да участва косвено или директно в управлението на провинциите Саксония-Анхалт и Мекленбург-Предна Померания, както и на Берлин. „Развитие в бърз кадър”, смята политологът Шпиер.

Участието в регионалния берлински парламент е свързано не само с предимства, но и с недостатъци. През 2006 година ПДС губи 20 процента от избирателите си в традиционни източногермански региони. Причината – липса на профил. В този съдбоносен момент бивши членове на ГСДП и на някои профсъюзи създават лявата „Партия на труда и социалната справедливост – избирателна алтернатива”. По този начин те дават израз на протеста си срещу икономическите реформи на тогавашния канцлер Герхард Шрьодер. В програмата на новата партия се вписват идеите на демократичния социализъм. След време ПДС и „Партия на труда и социалната справедливост – избирателна алтернатива” се сливат. Създава се Лявата партия.

Оскар Лафонтен оглавява ръководството на Лявата партия заедно с Лотар Биски

Малка етаблирана партия

В Бремен през 2007 година Лявата партия за пръв път успява да преодолее бариерата за влизане в западногермански регионален парламент. Междувременно фракции на Лявата партия също има в хесенския и долно-саксонския парламентr. Успехът се дължи най-вероятно на това, че Лявата партия може да откликне на нуждата за социална справедливост на населението – по-добре дори от ГСДП, анализира политологът Шпиер. „По този начин Лявата партия си осигурява правото на съществуване за доста дълго време”.

Дошли с намерението да останат дълго

Едва ли са се водили по-разгорещени и емоционални дискусии за съществуването на която и да било друга германска партия като за „Лявата партия”. Новата-стара партия все още буди антикомунистически рефлекси у гражданските партии. Те обаче трябва да си признаят едно – в момента в Германия вече има не четири, а пет определящи политическата сцена партии. Какви обаче са целите на Лявата партия? Този въпрос все още не е изяснен вътрешно-партийно. Не съществува партийна програма, а ключовите й виждания са доста объркващи. От една страна партията се обявява за пазарна икономика, а от друга страна иска да преодолее капитализма.