„Без насилие! Ние сме народът!”

Точно месец преди падането на Берлинската стена на 9 октомври 1989 година в Лайпциг започват дотогава най-големите по рода си спонтанни демонстрации в ГДР. Около 70.000 души протестират. Режимът на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) е безсилен пред толкова много демонстранти. Как се стига до такава масова подкрепа на протестите?

Кристиян Фюрер поставя началото на мирните молитви

Този въпрос често се задава. Постоянните молитви за мир, които се провеждаха от 1982 година всеки понеделник в църквата „Св. Николай“, привличаха критично настроени хора. Те търсеха решение на проблеми, които не се тематизираха от режима на ГЕСП. Така мероприятието доби известност. Броят на посещаващите молитвите нарастна драматичо, след като на 8 май 1989 година държавната власт барикадира пътищата към църквата. Управляващите смятаха, че по този начин ще уплашат хората и човешкият поток ще намалее. Получи се точно обратното. На 4 септември, когато бе насрочена есенната литургия, западни телевизионни екипи получиха разрешение за снимки в Лайпциг. Те застанаха пред църквата в очакване да излезем. Хората, които бяха в храма изкараха плакат, на който беше написано „За една отворена страна със свободни хора“. Петнадесет секунди по-късно хората на ЩАЗИ успяха да свалят плаката. Западните телевизионни екипи заснеха всичко. Сцената се появи по вечерните новини. Западногерманските новини се приемаха в цяла Източна Германия. Така всички граждани на ГДР разбраха какво се случва в Лайпциг.

Какво се случи на 7 октомври 1989 година, годишнината от създаването на ГДР?

Тогава пред църквата «Св. Николай» се извършиха стотици арести. Самият Хонекер беше наредил: „Църквата „Св. Николай“ трябва да се затвори“. До този ден не бяхме виждали силите за сигурност толкова добре подготвени – в пълна бойна екипировка, с палки, кучета и щитове. Те се нахвърляха върху хората и ги биеха. Това продължи цял ден. На другия ден вестниците писаха следното за случилото се: „В понеделник, 9 октомври, ще се сложи край на контрареволюцията – ако не успеем по мирен начин, то с оръжие.” На 8 октомври на литургията присъстваха лекари, които ни споделиха, че ще трябва да освободят място в отделенията за хората с огнестрелни рани. И така ужасени очаквахме 9 октомври.

Как протече масовата демонстрация на 9 октомври?

Запалената свещ е символ на отричането на насилие

Между 6.000 и 8.000 души се побраха в църквите в центъра на Лайпциг. Дошли бяха около 70.000. Не можехме дори да излезем от църквата – толкова пълен беше дворът на «Св. Николай». Всички държаха свещички в ръцете си. Свещта е символ на отричането от насилие – трябва да я държиш с една ръка и да предпазваш пламъка с друга. Ето защо човек не може да държи нищо друго – било то камък или палка. Един член на ЦК на ГЕСП беше казал в последствие: «Всичко бяхме планирали, очаквахме всичко, но не свещи и молитви.» Не беше разработен план за действие на полицията в подобна ситуация. Ако някой беше хвърлил камък или беше нападнал полицай, то тогава силите за сигурност щяха да имат възможност да отговорят на атаките и всичко щеше да се развие, както винаги. Танковете постепенно се оттеглиха. Никой не посмя да стреля. И така разбрахме, че ГДР се променя. Тогава по-скоро подсъзнателно знаехме, че се е случило нещо невероятно. Едва по-късно разбрахме какво се е случило.

Вие сте призовавал неуморно хората да демонстрират мирно и сте им вдъхвал смелост дори с оглед на наближаващите танкове. Защо сте бил толкова уверен, че демонстрацията ще протече мирно?

Църквата "Св. Николай" в Лайпциг се е превърнала в символ на есента на промяната от 1989-та

Въобще не бях сигурен. Бяхме обзети от страх денонощно, но вярата беше по-силна от страха. Исус Христос ни учи за силата на отричането от насилие и че това е единственото, с което разполагаме. В момента, в който приложим насилие, ставаме като противниците ни и губим Божията благословия. На това учех младежите, които присъстваха на литургиите. Те явно се вслушаха в съветите ни и се отрекоха от насилието. Това беше първата ни успешна революция – и то без да се пролее капка кръв.

Това означава ли, че без протестите в Лайпциг никога е нямало да се стигне до мирната революция в ГДР?

Демонстрацията на 23 октомври 1989 в Лайпциг

Да, това е така. Бяхме единствените, които организираха редовни молитви за мир и то години наред. Освен това тук имаше и голяма група от хора, които искаха да напуснат страната. Тази атмосфера привлече хората от всяко кътче на ГДР. Десетките хиляди демонстранти, които се събраха в Лайпциг на 9 октомври 1989 година, не бяха само родом от града или провинцията. Хората в църквата «Св. Николай» олицетворяваха народа в ГДР. Без Лайпциг никога нямаше да се стигне до 9 ноември 1989 година, още по-малко до 3 октомври 1990 година.

Какво е останало днес от мирната революция на ГДР?

Днес отново се нуждаем от граждански кураж. Трябва отново да поемем отговорност за страната. Ние, германците, досега сме се жертвали за толкова безсмислени каузи. Сега си заслужава да принесем жертва за една кауза, която си заслужава – за обединена Германия, за тази прекрасна страна, за демокрацията. Трябва да престанем да търсим недостатъци навсякъде, а да заявим твърдо – "Това е нашата страна и ние искаме да продължим да извайваме тази демокрация, която сме извоювали с много кураж и с опасност за живота." А това се постига лесно, например, с активното участие в изборите, защото едно от исканията на демонстрантите от есента на 1989 година беше – свободни избори. Сега разполагаме с тази възможност.

През август 2004 година гражданите на Лайпциг протестират срещу реформите в системата за социално подпомагане

Казвате «Германия, прекрасна страна, прекрасна демокрация», въпреки това в миналото кртикувахте процеса на обединение на страната. Какво според Вас не се е осъществило, както трябва?

Обединението можеше да се осъществи още през юли 1989 година, когато по време на посещението си в Кавказ Горбачов отправи предложението. Но на нас ни трябваше повече време за отговорното провеждане на обединението. Според мен националният празник на страната трябва да се отбелязва не на трети, а на девети октомври. Това щеше да е подобаващият израз на уважение към постигнатото от населението на бившото ГДР, защото тук на Изток предпоставката за обединението беше създадена без чужда помощ. Втората критика е отправена към името. Не може да остане названието ФРГ. Това за мен е онази част от Германия, която съществува от 1949 до 1989 година. Представете си какво щеше да стане, ако бяхме настояли обединена Германия да приеме името ГДР. Щяха да ни сметнат за луди. Всичко това създаде у западногерманците впечатлението – всичко си остава такова, каквото си е било, ще приютим само няколко източногерманци, ще ремонтираме ГДР и всичко ще е супер. Така не става. И най-накрая химнът – песента, която ще остане завинаги опетнена от националсоциалистите, е националният ни химн. Какво се промени на Запад. Май само пощенските кодове и номерата на колите. Дори това се смяташе за наглост. Тук на Изток всичко се промени. Ясно беше, че това е обречено на провал. Има някои неща, които затрудняват обединителния процес.

Кристиян Фюрер е пастор в протестантската църква «Св. Николай» в Лайпциг. Заема поста през 1980 година и се пенсионира през март 2008 година.